КОВЬО̀Р, мн. -и и (остар.) коврѝ, м. Ръчно или фабрично изработена, обикн. цветна тъкан, предназначена за окачване на стена или за застилане на пода; килим. Райна наистина си беше отишла и когато Костадин влезе в стаята ѝ, намери я седнала на леглото, над което имаше ковьор с бедуин. Ем. Станев, ИК I и II, 37. По стените бяха окачени нагъсто, една до друга, семейни и роднински снимки и разни картички за спомен — .. А отстрани на кревата се намираше и един нов рисуван ковьор, купен на панаира в Лугово. Ковьорът изобразяваше Шильонския затвор. К. Калчев, ЖП, 5. Министърът пишеше при голямото си писалище в ъгъла на широката, постлана с цветни и скъпи ковьори стая. Ив. Вазов, Съч. XI, 196. Везан ковьор. ● Обр. Ранна пролет по полени / стеле цветни си коври. Π. Π. Славейков, Събр. съч. V, 60.
— От рус. ковёр. — Π. Ρ. Славейков, Смесна китка, 1852.