КОВЬО̀РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от ковьор; малък ковьор. Борето, .., зяпаше в снимките, прикрепени върху бродирано ковьорче над леглото. Р. Михайлов, ПН, 178. Между двата шкафа зад бюрото имаше плетено ковьорче. Ст. Мокрев, ЗИ, 70. Наредбата не беше кой знае каква, .. Широк креват, домашна направа, .., беше долепен до стената. Над него — опънато бяло ковьорче със сини цветчета. Б. Несторов, АР, 53.