КОГА̀-ГО̀ДЕ неопред. нареч. Остар. Някога. Ако е толкоз добре в стопанството, богатите кога-годе щяха да се пишат. Н. Нинов, ЕШО, 108. — Месечко, весел ти майо, кога щеш пак да подадеш? — Ех, кога-годе все ща до. Ч, 1875, бр. 12, 570.
