КОГЍ нареч.-съюз. Остар. и диал. Кога. Коги ще стане то да са сподобим ний с българи владици. Г, 1863, бр. 7, 51. Ето ти старата домакиня, баба, изтъркули питата из огнището, .. и я сложи на софрата, .. Радват се старите, подскачат децата, чакат с нетърпение коги да насядат; искат те no-скоро да си отчупет от топлата пита. Ил. Блъсков, С, 5. — А че то, туй кученце, го намерихме из онзи ден на Търкалястата поляна, коги ходихме за дърва. Ем. Станев, ЯГ, 107. „Ей, либе, щуро, глупаво! / Коги не знаеш да либиш, / защо се барем закачаш?“ Нар. пес., СбНУ XI, 15. Коги петли първо пели, / малка мома коса мие. Нар. пес., СбВСтТ, 21.