КОГЍЧКО нареч.-съюз. Остар. и диал. Кога; когичка, когичком. Панайотка не си даваше сметка, че ще дойде час и църква ще пусне. Когато богомолците се размърдаха и тръгнаха да излизат, тя едва ли не извика от почуда. — Че когичко се свърши, боженце! — каза тя на Таша. Д. Немиров, Б, 87. Тъй са редеше Иванчо u вървеше, та никак той не угади когичко е изминал два часа път. Ил. Блъсков. ПБ III, 61.