КОДЖАБА̀ШИН, мн. коджаба̀ши, м. Остар и диал. Коджабашия. В село Сулиманлар един беден селянин се позовал на рабошите, но веднага бил повален и пребит с опакото на ятаганите. Когато коджабашинът (кметът) на селото отишъл заедно с другите селяни да се оплачат на Мушон бея в Цариград, той им отвърнал: „Мирна главица — здрава гъзица.“ Н. Хайтов, ШГ, 142.