КОЖУ̀Х1, мн. -си, след числ. -ха, м. 1. Зимна горна дреха, направена от кожа с козината навътре или от плат, подплатен с такава кожа. Той, моканинът, метна на гърба си един кожух, ама кожух — отвътре вълна, а отдолу под него е само по една риза. Й. Йовков, АМГ, 133. Орачът влезе в къщи зарадван, здрависа гостенина, .. и на сутринта метна на рамото му един кожух от лисичи кожи и го изпроводи сърдечно. А. Каралийчев, СбХ, 104. Всички бяхме облечени в най-новите си дрехи, а той беше наметнал и дебелия си самурен кожух, макар да не беше студено. Ст. Чилингиров, ХНН, 161. Ганчо покри братчето си с дългата аба, .., наметна си дългия абян капладисан кожух и отиде къде чешмата да се разходи. Ц. Гинчев, ГК, 96. Ето че към часовия се приближи възрастен дребен селянин в оръфан овчи кожух. Ем. Манов, ДСР, 31.
2. Прен. Естествена кожена покривка на животно (обикн. с богат космен слой). Котаракът, .., лениво се е проснал върху малкото столче до печката. От време на време, без да мръдне нито косъм от пухестия си кожух, поотваря клепачи, .. и пак зажумява. В. Ченков, ПС, 138. Пред накървавените му [на елена] очи се мерна златистият кожух на [лисицата] Ситноходка. О. Василев, ДГ, 48. По жълтеещите се поляни минаваше Кума Лиса с нов, лъскав кожух, сита и смирена, а по скалите насреща весело фиюкаха с крила диви гълъби и гукаха издебело с пълни гуши. Д. Талев, И, 418.
◊ Изтупвам / изтупам кожуха някому. Разг. Обикн. в св. в. Набивам, напердашвам някого. Имам игла да закърня кожуха на някого. Диал. Знам как да наглася, наредя някого. Наметнал (облякъл) на свети Атанаса кожуха. Диал. Облякъл лятно време зимна дреха. Не ми трябва от мечка кожух. Диал. Не искам да се захвана с нещо, което може да ми донесе неприятности, от което може да си изпатя. Отвяла брашното и попарила кожуха. Диал. Ирон. Употребява се, когато някоя нескопосана жена свърши редица пакости вкъщи, понеже не е свикнала на работа. Ще си обърна кожуха <наопаки>. Диал. Пренебр. Ще се разсърдя.
— Други (диал.) форми: кожу̀в, кожу̀ф, кожу̀к.
КОЖУХ2, мн. -си, след числ. -ха, м. Спец. 1. Конструкция, съоръжение от различен тип, чието предназначение е да покрие, да вмести в себе си отделен елемент, част от машина, апарат, инсталация и под. или изцяло да обхване машина, инсталация и под. Обикновената центробежна помпа се състои от един кожух във форма на охлюв, .. В охлюва се върти работното колело с лопатките. Р. Ранков и др., М, 162. При някои вършачки кожухът на огрухвача се изработва от дебела телена решетка. М. Дуковски и др., СМ, 339. Доменната пещ е изградена от огнеупорни тухли, а отвън е обвита със стоманен кожух. Хим. IX кл, 1965, 83. Големите по мощност трансформатори за подобряване на охлаждането се поставят в кожух (казан), който се напълва с трансформаторно масло. Маслото спомага за охлаждане на намотките. Ел. XI кл, 1965, 120.
2. Недобре залепена част от фурнир, тапет и под., образуваща обикновено подутина, гънки. На фурнированите повърхности не трябва да остават подутости, кожуси, фуги, .., видими с око. М. Тодоров и др., ТМСС, 255.