КОЖУХА̀РСТВО, мн. няма, ср. 1. Занятие на кожухар. В града се развива абаджийство, кожарство, кожухарство, папукчийство и други занаяти. Г. Дръндаров, ВЗ, 11. Във връзка с кожарския занаят се развива и кожухарството, чието производство било насочено към обработка на кожи за подплати. Ив. Унджиев, ВЛ, 21. Дядо Цочо се занимавал с търговия. .. Той се занимавал с кожухарство. Продавал своите кожуси в Букурещ. Б. Шивачев, Съч. I, 107.
2. Производство, което включва обработката на кожи (в З знач.) и изработването на кожени изделия (кожуси, шапки, калпаци, яки и др.); кожухарска промишленост. Занаятите, търговията с шаяк, кожухарството, .., сапунарството и търговията тука бяха в цветуще състояние. Г. Бенев, БК (превод), 46-47. Кожухарството завоюва пазар и признание извън границите на страната ни. Δ Основната продукция на съвременното кожухарство у нас се произвежда в градовете София, Пловдив и Толбухин.
3. Индив. Събир. Кожухарски изделия, кожухарска стока. Тръговията на Швеция състои в желязо, стомана, дялани дръва, кожухарство. Ив. Богоров, КГ, 101.