КОЗА̀Р1, -ят, -я, зват. -ю и (диал.) -ко, мн. -и, м. 1. Пастир на кози. — Козарят ми се разболял, па козите се разщръклели по горите, нема кой да ги събере. М. Георгиев, Избр. разк., 180. Козарят беше изкарал вече козите към Клисурската река. Ив. Вазов, Съч. VII, 35. — Все ще намерим някаква работа, ръцете ни са здрави. Ако не ни щат като козари и овчари, ще станем въглищари в планината. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 29. — Провикна са малка мома: / — Ой овчарко, ой козарко, / оттук натъй брат да ми си, / брат да ми си и побратим. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ II, 382.
2. Лице, което се занимава с развъждането и отглеждането на кози; козевъд. Старият явор, застанал над стария градски площад, навярно никога в своите петстотин години не беше мислил, че това далечно, бедно селище на козари щеше да стане един от красивите градове на България. Ст. Поптонев, ОБЛ, 157. В АПК дойде нов козар, който с помощта на зоотехника започна отглеждането на ангорски кози.
КОЗА̀Р2 м. Растение козарка2. У много горски тревисти растения — потайниче, бутурче, козар, .. — долната повърхност на листата е обагрена виолетово. Ст. Драганов, ФБР, 34.