КО̀ЗИ, -я, -е, мн. -и, прил. 1. Който е от коза или на коза; козешки. Наред с пушките, пищовите, зафанали да влечат бързо по улиците ягнешки, ярешки, овчи и кози кожи. Ив. Вазов, Съч. XVI, 98. Козето мляко е хранително, лесносмилаемо, лишено от туберкулозната зараза и по съдържание се приближава до човешкото. ПН, 1933, кн. 7, 112. Мутафчиите изработваха от козя вълна дисаги, чулове и колани за коне. Д. Казасов, ВП, 44. Навред по България, където и да бродим по дивните ѝ места, все Вазов ни е изпреварил. И на връх Мусала е идвал, и не по пътека, а без път, по кози стъпки. Ст. Станчев, ПЯС, 50. В планините пътеките са дело само на козето копито. Стадото признава единствено козела за свой водач. Й. Радичков, СР, 19. Беше настъпила вечерта, когато вълкът се окуми пред козята къщурка. Започна да врещи с новия си кози глас: — Козленца, милички момченца, отворете ми! А. Каралийчев, ТР, 103. Кози крак. Козя брада. Козе месо. Кози рог.
2. Който е приготвен, направен от месото, млякото, кожата, козината на коза; козешки. Дамян развърза шарената торба, извади от нея селска пита и парче козя пастърма. Цв. Ангелов, ЧД, 195. Над огъня в коруба от гигантска костенурка ври козя чорбица. П. Незнакомов, СП, 206. Одеяла все пак им донесоха, а заедно с тях и малко храна — пресен пшеничен хляб и по парче кораво козе сирене. П. Вежинов, НС, 203. Между крайните лози се показа Владо с кафяв калпак и тояга, на която се люшкаше козя торба. Ст. Мокрев, ЗИ, 237. Нож с козя дръжка. Кози мехове.
3. Който е характерен, свойствен за коза; козешки. Сега идеше сезонът на тютюнищата, на най-гръмкия кози призив, на кънтящото ритмувано йе! йе! Й. Радичков, СР, 12. Самият двор е заграден от трите страни с плет, а от четвъртата — с черковния зид. Този именно зид от камъни, споени с хоросан, е висок един кози скок. Хр. Пелитев, ХО, 87. Козе врякане. Козя пъргавина.
4. Който се състои от кози; козешки. Лъжа беше грамадното залязващо слънце на път да се скрие зад посинялата планина и да угасне в лилав здрач, .., изгризаните от козите стада горички, чуките с алени чела, както бе лъжа и собственият му живот. Ем. Станев, ИК III и IV, 310. Чак когато козето стадо на Говедарови пораснало на хиляда глави, из Мехомия зашетала мълва, че Белка е взела голямо имане от разбойника. ЖД, 1967, кн. 12, 11.
5. Който е свързан с хранене, престой и др. на кози; козешки. Подир година или две стопанството се канеше да затрие козите .., а и горските власти напоследък съвсем ограничиха козята паша. Й. Радичков, СР, 53. В козите пасбища [Андон] засаждаше и по някой и друг храст. Д. Вълев, Ж, 38. Ето нашият батальон пъпли нагоре по козите рътлини към „Соколец“. Цв. Ангелов, ЧД, 112.
6. Който е същ или подобен като при козата; козешки. Той беше дребен, мършав човечец с козя брадичка и многобройна челяд, която се чудеше как да изхрани. Д. Димов, ОД, 227. Извряка с кози глас Иван Пастирчето: — Наскоро ходих в село Бубово. Ас. Босев, СЦС, 34. — Чуден старец! — мислеше си Спиро .. А старецът със своя кози глас продължаваше. Б. Шивачев, ПЮА, 255.
◊ Кози бизки (бозки, цицки). Диал. Растение тлъстига. Кози киселец. Тревисто растение с едно или повече стъбла, с цветове, събрани в гроздове, и плод тристенно орехче; козя брада. Rumex acetosella. Кози дявол. Диал. Болест антракс, синя пъпка; далак, въглен. Козя брада. Кози киселец. И кое коприва, кое лапад или киселец, в краен случай и козя брада, донякъде запушваха гладните гърла... Ст. Поптонев, ОБЛ, 169. Бяха измръзнали само листата на козята брада (..), зъбарчето. Пр, 1952, кн. 6, 70-71. Козя пътека. Стръмна, тясна планинска пътека. Tue върволици идеха на синджир, защото вървяха по едничката козя пътека, що извиваше на безбройни лъкатушки по стръмния хълбок на урвата. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 5. Козя стъпка. Диал. Растение лапад.
~ Вкарвам / вкарам (въвирам / въвра, навирам / навра, натиквам / натикам, натъпквам / натъпча) в кози рог някого. Разг.; Навкарвам / навкарам в кози рог някого. Диал. 1. Нахоквам жестоко някого. 2. Отмъщавам си на някого, наказвам някого, като го поставям в затруднено, безизходно положение и го правя безсилен, безвреден. Младен с нетърпение чакаше новия избор и готвеше се за сериозна борба... Прангата ли? Ще го вкара той него в кози рог. Т. Влайков, Съч. III, 243. — Да не ми е името Хаджи Андрея, .., ако не натъпча всекиго в кози рог! П. Тодоров, Събр. пр II, 359-360. Като козя глава в тенджера усмихвам се. Диал. Глупаво се усмихвам. Кажи сега, какво ще направиш, ако бъдеш цар, .. — Кажи де, какво ми си се усмихнал като козя глава в тенджера. Ст. Чилингиров, ПЖ, 111. На двамина (петима) кози крак; на сто вълци кози крак. Разг. Употребява се, когато за малко нещо претендират мнозина и трябва да се раздели на всички.