КО̀ЗИНКА ж. Умал. от козина. Песът се изправи на предните си крака със страшен рев и бялата козинка на корема му настръхна от ярост. Лаят му изригваше бясно, на вълни. Ст. Даскалов, СЛ, 75. — Милите, кротки овчици... До голо ще ви острижа козинката. В. Нешков, П, 145.