КО̀ЗИР м. Остар. Книж. Коз2. — Ни-и-що, нищо, нищо! Без уплашеше! Щом излязат трите туза, ще им шибна по един козир. Ал. Константинов, Съч., 179.
◊ Хвърлям / хвърля последния си козир. Остар. Книж. Опитвам, използвам и последната си възможност, за да постигна нещо. За да омилостивят поне него, който повече от всекиго познава техните хищнически инстинкти, те решили да хвърлят и последний си козир — решили да станат доносчици. Пряп., 1903, бр. 88, 4.
— От рус. козырь.