КОЗИРКА̀ ж. 1. Твърда, издадена напред във форма на тесен полукръг част на фуражка или каскет. А Пантелей беше тънък, слабоват, с окъсана куртка, със смачкана ученическа фуражка и пречупена козирка. Кр. Григоров, ОНУ, 138. Дай да пия малко вода, че изгорях от жажда — каза Петър и бутна назад козирката на каскета си. И. Петров, НЛ, 212. Ергенчето беше обърнало каскета си с козирката назад. Ил. Волен, МДС, 46. Генералът, с леко вдигната към козирката ръка, обиколи строените части и поздрави всяка рота поотделно. Д. Ангелов, ЖС, 662-663. // Такава част, изработена от лек материал (целулоид, пластмаса и под.), която се прикрепва към главата над челото посредством ластик, лента и под. за защита на очите от слънчевите лъчи. Децата си купиха козирки от панаира. Δ Играеше тенис с козирка на главата.
2. Приспособление, което се прикрепя отвън към горната рамка на предното автомобилно стъкло, за да предпазва от слънчевите лъчи при шофиране. — Видя ли всичко? — запита Пешо. — Видях .. — „Шевролет“, доста запазен, .., отпред на стъклото автоматична чистачка и козирка от цветно стъкло. П. Вежинов, СО, 95-96.
3. Архит. Издадена част, навес на сграда обикн. над вход, балкон или по протежението на цялата стена, която започва непосредствено от покривната конструкция. Докторът отвори една врата, над която се отделяше от стената полегата козирка с навъртени под нея железни подпорки. Ст. Сивриев, ПВ, 84. На тази висока тераса, засенчена до половината с дървена козирка, бяха наредени маси и столове и саксии с цветя. К. Калчев, СТ, 6. После гълъбите отлитат .. Остава само едно малко ято, кацнало върху гранитната козирка над старинна дъбова врати, обкована с метални пулове. С. Северняк, ВДС, 23-24. // Приспособление под формата на временен навес около строящи се обекти за предпазване от случайно падащи материали, предмети и др. Ако тротоарът пред постройката е свободен за пешеходци, над него се прави защитна козирка, която предпазва минаващите от падащи предмети. Вл. Брънеков и др., СД, 4.
4. Прен. Разш. Издадена част на скална маса. Погледнах нагоре да видя какво става и тогава забелязах, че въжето както се трило на козирката на скалата, до половина се протрило. Н. Хайтов, ДР, 172-173. Не познавах местността, но по профила личеше, че точно под тия канари ще открия площадки и надвиснали над морето козирки, удобни както за скокове във водата, така и за хвърляне на бомби. Ат. Мандаджиев, БЦР, 110. В резултат на действието на подземните води във варовиците се образуват най-често празнини с най-различни големини и форми. По-характерни форми са пещерите, .., козирките и др. Ст. Бошев и др., ГГ, 62.
◊ До козирката напивам се (натряскам се). Разг. Извънредно много, съвсем се напивам. Натряскал се до козирката и едва се държи на краката си. Дойде ми (идва ми) до козирката. Жарг. Много ми дотяга, омръзва, става ми съвсем непоносимо. Дойде ми до козирката от твоите оплаквания и недоволство. Под козирка<та> гледам. Разг. Недоверчиво, с подозрение, съмнение гледам. Когато се легитимирахме, смраченият фелдфебел глътна бръчките си. — То — каза — друга работа, инак аз все под козирка гледам. Де да знаеш кой е агне и кой лисица! Ст. Станчев, HP, 75.
— От рус. козырёк, род. пад. козырька.