КОЗЍЦА1 ж. Умал. от коза1; малка коза, козичка. Живели си сами-самички един дядо и една баба. Нямали си нищо-нищичко: ни син, ни щерка, ни кокошка, ни козица. СбХ, 28. Накрай гората ловецът видял едно момче с островърха шапка от оризова слама — седнало на тревата, а до него лежала кротичко млада дива козица. А. Каралийчев, ТР, 198. — От планина слиза, мамо, / младо йовчарче, / .. / Пред себе си кара, мамо, / двесте йовчици, / двесте йовчици, мамо, триста козици. Нар. пес., СбНУ XLVI, 49.
◊ Нямала си баба белица, <та> си купила козица. Разг. Употребява се, когато някой придобие, купи, заеме се с нещо, без което би могъл да мине и което му струва големи грижи и неприятности. Хукна и жената. Беда! Тя пък помощи събира, .. Те, виках си на ума, нямала си баба белица, та си купила козица! Г. Караславов, Избр. съч. II, 462.
КОЗЍЦА2 ж. Диал. Вятър горняк; дунавец.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
КО̀ЗИЦА ж. Диал. Растение козя брада.
— Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1979.