КОЗЍЧКА ж. Умал. от коза1; малка коза, козица. Хвърли [Герган] една вършина с дъбова шума на козичката, която го гледаше в ръцете и блееше. К. Калчев, ЖП, 49. Милка и Денка секат малки шубрачета и хвърлят ни кротката козичка Мара да яде. Ц. Церковски, Съч. III, 207. Като разказваше за вълците с висок глас, .., козарят псуваше през две думи. .. — Ти ми дай пушката да им дода дохаки. .. Четири козички ми изядоха. Ем. Станев, ЯГ, 73-74.