КОЗНОДЀЙ̀КА ж. Остар. Книж. Интригантка; кознетворка. — Красимира ме измести само из сърцето на Александра, а Сара ще ме измести и от трона .. Тая тщеславна кознодейка ще използува до последните ѝ предели Александровската полуда за нея. Ив. Вазов, Съч. XX, 125.


Източник: Речник на българския език (онлайн)