КО̀ЗЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Дебела, груба постилка, изтъкана от козя вълна. Свикнал бях у дома винаги да спя навън. Търколя диканята под навеса, метна козяка и — готов одър. Н. Хайтов, ШГ, 276. Мита бърже се отдръпна навътре в къщата и веднага се яви със свита рогозка. Постла я под стряхата, върна се, донесе голям козяк, раздипли го и тичешком пак се върна за възглавници. К. Петканов, ЗлЗ, 15. Мобилировката ѝ [на стаичката] се състоеше от сандък за дрехи, тенекиена печка, два стола, маса и одър, покрит с козяк. Д. Димов, Т, 227. Козата е полезна най-много със своята кожа и вълна; ..; от вълната се тъкат козяци, завивки, чулове, постилки и др. К. Смирнов, З, 101.