КОЍЛО, мн. няма, ср. 1. Дългостеблена трева с класчета, събрани в редки метлици, и с тесни, обикновено завити листа; ковил. Stipa pennata. Отначало пристигна плах ветрец, поклати високото коило, прошумя в клонете на дървото. К. Петканов, ЗлЗ, 256. Високата изсъхнала трева се белееше и даваше още по-примамлив вид на равнината. Вятърът се плъзгаше по нея, наклоняваше я до земята и след това се разпиляваше по мекия пух на коилото. К. Петканов, ЗлЗ, 183.
2. Бот. Род тревисти растения от семейство житни, растящи по сухите каменливи места на туфи; ковил. Stipa.
3. Прен. Разг. Нестригана и невчесана коса на момче или мъж. На есен за казармата ще си острижеш коилото.
4. Етногр. Женско украшение, което се поставя на главата изправено да стърчи. Глъчка, викове на продавачи, .. звънлив тропот на каруци, които се изсипват по стръмната уличка с кацнали по тях селянки, окитени с пера, коило и книжни цветя, .., със замръзнали румени лица, като усмихнати кукли. К. Константинов, ППГ, 53-54.
5. Диал. Неразработено поле, обрасло с едра трева (Вл. Георгиев и др., БЕР).
— Други (диал.) форми: ко̀вел, коѝл, коѝле, койло̀.