КОКАЛА̀НОВЕЦ, мн. -овци, м. Разг. Пренебр. Човек, който се стреми да заеме доходна служба, да получи, да извлече максимална изгода от някакво обществено или служебно положение. — Не ни пущат делегациите! .. — Щом като е лошо, защо не ги пускат. — Питайте този очилат кокалановец. Г. Караславов, Съч. I, 156. Антиката продължи: — Като отвориш едно гърло, мат и маскара ще ги направиш. Тъй де, ще ги питаш ти днешните кокалановци, дето управлението управляват, като се врекоха да направят мост за Сушица, де го моста им? А. Каралийчев, ПГ, 134. Според него само чиновници и кокалановци боравят с политиката и искат да оправят света. Ив. Вазов, Съч. VII, 93. Навъдили се кокалановци и коматановци доста. Ст. Младенов, БТР, 1046.