КOКÈT м. Остар. Книж. Мъж, който се старае да се хареса, да обърне внимание върху себе си с външността си или с държанието си. Огледалцето на господин Тралала току бягаше от ръка на ръка, особено единият от старците стана такъв кокет, такъв кокет! Ив. Вазов, Съч. XII, 100. Вий ще видите, че у дивите племена мъжа е толкоз кокет (кичлив), колкото и жената. Ч, 1875, бр. 10, 443.
— От фр. coquet.