КОКЀТКА ж. Жена, която се старае да се хареса, да обърне внимание върху себе си с външността си или държанието си. — Защото можеш слънцето да направиш да се спре .. — нежели да спреш от бала една кокетка. Ив. Вазов, Съч. IX, 32. —Преди 100 години кокетките във Франция и други страни буквално лудееха за фини украшения от тайнствен метал. М. Ганева, ГМ (превод), 32. Анет, със свойствения на една кокетка вкус, носеше деколтирана рокля от тъмнозелена коприна. Д. Ангелов, ЖС, 218.
— От фр. coquette през рус. кокетка. — Сп. Бълг. книжици, 1859, кн 1, април.