КОКЕТЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е склонен към кокетство; кокетен. Напета беше Божанка и кокетлива — една голяма слабост към модите... Ив. Вазов, Съч. IX, 7. Г-н Владимир Трендафилов даде чиста и издържана в стил художествена интерпретация на ролята на принц Пао. В началото — младежки кокетлив, буен — качества, присъщи на младия принц. К, 1926, бр. 100, 3.