КОКЀТНИЧЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от кокетнича; кокетиране. Въобще, забелязва се, .., някаква дружественост в отношенията, едно кокетничене между Каменица и помаците в Чепино. Ив. Вазов, Съч. XVI, 59.
