КОЛА̀ГЕЛЕ междум. Остар. и диал. При поздрав към хора, които работят; като пожелание за лека работа. Дядо Бою пристигна привечер с влака. Ха, колагеле, булка! рече той, щом се появи в двора. Г. Мишев, ЕП, 43. — Колагеле, колагеле! рече той, щом стигна ръждясалия тел на лозето .., попът сложи ръка пред очите си и небрежно отвърна на поздрава. Ем. Станев, ИК I и II, 187.

— От тур. kolay gele ‘лека работа’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)