КОЛА̀К1, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Диал. Кравай. Жените правеха козунаци, боядисваха яйца, а младоженците носеха у кумовете си колаци. Сл. Трънски, Н, 123. Кумицата само изваждаше колаците и разпределяше всеки за кого от семейството е. Ст. Даскалов, СЛ, 443. Спомни си [Яна], когато бе замесарка на Пановата сватба. Разнасяше колаци, канеше сватбари, а на шията ѝ тежеха жълтиците на Пановата майка. К. Петканов, СВ, 47. — Ще пием водка, с кисели краставички — съблазняваше ме дядото. — Ще омеся ей такъв колак — не отстъпваше бабата. ЖД, 1969, кн. 11, 7.
2. Остар. и диал. Като неизм. прил. Обикн. за сабя — който е крив. Извади си колак сабя, / преряза го през сред кръста. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ II, 386.
◊ И на трън колак. Диал. Употребява се, когато има богато изобилие на нещо, голямо плодородие. Лете и на трън колак. Диал. Лесно се намира храна през лятото.
КОЛА̀К2, мн. -ци, м. Диал. Накрайник, ухо на дръжката на сабя, нож и под. Съгледах един дебел помак с бяла чалма на кон и запасан със селях, на който имаше забодени два пищова и един ятаган с бели колаци. Ив. Докторов, ЗД, 47. Той [Джевдет] беше опасан с багдатски шал, .., пищов, а до пищова — една сребърна харбия, и над тях — ятаган с .. големи колаци, обковани със злато и мерджани. Ц. Гинчев, ГК, 376-377.