КОЛАНДРЀНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от коландря и от коландря се; коландисване, коландрисване. От много коландрене чергата вече се скъса. Δ С твоето коландрене и една година няма да го имаш това рало.


Източник: Речник на българския език (онлайн)