КОЛАНДРЍСВАМ, -аш, несв.; коландрѝсам, -аш, св., прех. Диал. Коландря, коландисвам. — Наздраве, свате-е... — Наздраве, куме, още сто годин да живееш, та да коландрисваш новата къща. РД, 1960, бр. 37, 2. — Ти ще си с браната… Знаеш коне да коландрисваш, ще гледаш да не остане нито зрънце незарито. Кр. Григоров, Н, 55-56. коландрисвам се, коландрисам се страд.