КО̀ЛАПС, мн. няма, м. Мед. Припадък в резултат на нарушено кръвообращение, при което се намалява притокът на кръв в мозъка и в други вътрешни органи. След сеанса мистер Хари Хууф получи колапс и бе готов да абдикира. Ем. Манов, ПУ, 171. Среднотежката форма на грип се придружава с по-изразена интоксикация, .., с проява на колапс. Пр, 1952, кн. 5, 48.
— От лат. collapsus ‘рухване, падане’.