КОЛЀБКА ж. Остар. и диал. 1. Махало на някакъв уред. Малко по-малко ся разкрили всеобщите закони, които господаруват в природата. Махалото (колебката) и телескопът са показали важни услуги. Лет., 1874, 147. Колебка, кога е в равновесие и не ся клати, стои в отвесно положение. Н. Геров, ИФ, 102.
2. Детска люлка. Кога горна за спание навеждаш клепка, / а майка те клават во малка колебка, / на мека постеля на мека перница, / под нейна пазуха заспиваш как птица. У, 1870, бр. 1, 27.