КОЛЕГИА̀ЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от колегиален. Пред погледа му постоянно се мяркаше старият свещеник, размахал самодоволно кадилницата, готов за сто лева и за няколко порязаници да потъпче и колегиалност, и професионална чест, и синодални наредби. Г. Караславов, Избр. съч. II, 10.


Източник: Речник на българския език (онлайн)