КОЛЕДА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до коледар или коледарка. „Коледарски буенек“. Буенек това е хоро. Съберат се десетина и повече момци, .., накичат се с чимширови и бръшлянови клонки, сговорят се с някой гайдар и през цялата коледна нощ ходят по къщите. Д. Бозаков, ДС, 67. Разтвори се пак, сърце замряло, / .. / Мъката, що в тебе се е сбрала, / може би ще стане малка песен: / Малка, светла коледарска песен, / дето хлопа с блага вест на прага. Е. Багряна, ЗМ ,13.


Източник: Речник на българския език (онлайн)