КО̀ЛЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Прил. от Коледа. Наближаваха коледните празници. Из улиците — гъмжило: мъже, жени, деца, които бързаха, подгонени от студа, по заснежените тротоари. Ал. Бабек, МЕ, 185. В светла снежна вечер хората се блъскаха по магазините, .. Носеха пакети, суровачки, коледни елхи... М. Грубешлиева, ПП, 9. Детски гласове на групи, на групи пеят коледни песни. Елин Пелин, Съч. IV, 179. За празника на Рождество Христово държим пост, което се вика коледни пости. Д. Манчев, НН (превод), 55. Що не си, Лазаре, прела и ткала, / коледни пости, Лазаре, длъгите нощи, / да си напредеш, Лазаре, риза и сукман. Нар. пес., СбНУ III, 32. Коледни обичаи.