КОЛЕКТИВИЗА̀ЦИЯ, мн. -ии, ж. 1. В някои бивши социалистически страни — процес на принудително обединение на селски собственици в големи кооперативни стопанства; колективизиране, коопериране. Понеже сметнаха, че разбирам от земеделска работа, .., изведнъж решиха да ме намесят в колективизацията. К. Калчев, ДНГ, 20-21. Възрастните говореха за колективизация и за други неща, които ние не разбирахме. О, 1979, кн. 17, 22. Колективизация на селското стопанство.
2. Обобществяване.
— От фр. collectivisation през рус. коллективизация.