КОЛЕЛЀНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от колело; малко колело, колелце. Подаде се паспалив, побелял от брашно брадат воденичар и ни въведе вътре, а вътре — жива страхотия: прах и полумрак, колела и колеленца, кошове, хамбари... Н. Хайтов, ШГ, 30.
