КОЛЕЛЦЀ, мн. -а̀, ср. Умал. от колело малко колело, колеленце. — Съвременният часовник има сложна система от оси и цифрови колелца, свързани помежду си. Ст. Волев, МС, 173. На една подложка тезгях [в дюкянчето] беше прикрепено колело с лък. Колелото се привеждаше в движение от ремък, прехвърлен на едно по-малко колелце. Д. Спространов, С, 64. — Идваш ли с мене? — Добре де, идвам. .. — Ти, разбира се, с рейса, с първата кола за Самоков, а пък аз, както знаеш, с колелцето. Д. Калфов, ИТШ, 56. Руменов помълча и извади из докова си груба, саморъчна карта на града с обозначени по нея точки, колелца и кръстчета. X. Русев, ПС, 242. Той загледа втренчено пожълтелите си от тютюна пръсти и проследи колелцата на дима, които пълзяха по кадифеното перде. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 29, 3.