КОЛЕНЍЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Заставам на колене. Царевецкият път от онова място, дето се бяха запрели царят и болярите, та чак до самата гора, се изпълни с хора, които лежеха ничком или коленичеха с наведени вратове, гологлави. Ст. Загорчинов, ДП, 493. Откъм хорището наваляха мъже, жени, деца — едни се нареждат отсам по брега, други прескачат по камъните и коленичат да се мият. П. Тодоров, И I, 25. Когато си легнахме всички, мама коленичи пред иконата и зашепна молитва. Ст. Чилингиров, ХНН, 177. Той пристъпи към одърчето, коленичи, захлупи очи на майчиния си скут и заплака. Ст. Марков, ДБ, 309. На утрото взе Манаси кожите, разпростря ги на пода, коленичи и се залови за работа. Г. Райчев, СбХ, 40.