КОЛЍЗИЯ, мн. -ии, ж. 1. Книж. Голямо сблъскване, стълкновение на противоположни сили, интереси, възгледи и др.; конфликт. Нашето време е време на невиждано рушение и гигантско съзиждане, па могъщи колизии и дълбоки вътрешни конфликти. НК, 1958 бр. 13, 1.

2. Лит. Такъв конфликт, разкрит обикн. в големите епически видове и в драмата чрез масови картини, обширни описания и сложно сюжетно развитие. Повествованието [на Вежинов] ни пренася ту в лагера на фашистите, ту в този на партизаните .. Тук имаме единство на интригата и колизията, стълкновението на личните интереси се прелива със стълкновението на обществените интереси. С, 1951, кн. 6, 180. Драматична колизия.

— От лат. collisio.


Източник: Речник на българския език (онлайн)