КО̀ЛИКИ мн. ед. (рядко) ко̀лика ж. и (остар.) ко̀лик м. Мед. Остри стомашно-чревни болки. Бяха гладни като вълци и ядоха като вълци: сурово, недопечено, несолено. Не след много последиците бяха налице: цялата чета се гърчеше от колики в стомаха. Л. Стоянов, Б, 144. „Добитъка изгладнихме и сега са го налегнали болести, .., колики са натиснали конете.“ Н. Каралиева, Н, 116. Тя зачу раздирателните викове на Юрдана, когото беше хванал коликът. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 24.
— От гр. κωλικἡ през ит. colica. (Вж. Л. Ванков, Към историята на романизмите в български, БЕ, 1968, кн. 5, 392.)