КО̀ЛКО-ГО̀ДЕ нареч. Остар. и диал. Поне малко, в неголяма степен; що-годе. Трудът отново закипяваше, за да поправи колко-годе злото, да заличи тук-там следите от ужасната катастрофа. Ив. Вазов, Съч. XXV, 7. Даже и листата по дърветата се бяха навели .., за да се затулят колко-годе от припека. М. Георгиев, Избр. разк., 206. Всякой колко-годе наблюдателен човек, кога срещне, .., някого, може да познае тогова някого по неговия ход, .., като каква птица е той. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 242. Той се отнасяше до мене и до Бобчева и ние отделяхме, .., от залъка си, за да облекчим колко-годе неговата [на Величков] съдба. СбЦГМГ, 249-250.