КОЛНЍК, мн. -ци, м. Остар. и диал. Коларски път; коловоз1. Ние тръгнахме из колника, път надлъж по течението ѝ [на реката]. Ив. Вазов, Съч. XV, 42. И тръгна из една пряка пътека, която в малко разстояние изведе ги на един колник. Й. Ненов. ЧГ (превод), 32.