КОЛО̀ДА ж. Комплект от карти за игра; тесте. Издърпаха масичката по средата на стаята, извадиха новата колода карти и играта започна. П. Вежинов, ВП, 35. Новата колода звучно плющеше между пръстите на Христакиев. Върху зелената покривка падаха обърнатите карти. Ем. Станев, ИК III, 20. Гледането на карти ме привлича с хазартното напрежение на пасианса, с пъстротата на фигурите и своеобразния език на всеки, който твърди, че вижда в пръснатата колода бъдещето като на длан. С. Северняк, ВСД, 103.
— От рус. колода.