КОЛОНА̀ДА ж. Събир. Архит. 1. Ред от колони, обединени от хоризонтално покритие обикн. в големи обществени сгради, църкви, дворци и под. Дворецът е разположен на самото било на един хълм, .., с колонади, каскади, басейни и водоскоци. М. Бичев, АНВ, 381. Стройни колонади на култови и граждански базилики с внушителни каменни подстъпи задънват изгледа към центъра. П. Мирчев, К, 7. Наблизо е дългият кораб на църквата „Успение Богородично“ със своите две колонади от по дванайсет стълба. Б. Болгар, ПД, 33.
2. Ред от колони, оформени самостоятелно като декоративни тела в паркове, по пътища и др. В градинския център на парка се издигат две нови колонади — с по две полирани сиенитни колони, под мраморни капители. Ст. Станчев, HP, 133.
3. Място, галерия, оградено от колони, стълбове. Грамадната църква е пълна .. Из страничните колонади бавно се разхождат чужденци туристи, .., дигат глави и зяпат разсеяно. К. Константинов, ПЗ, 190. Тълпата се втурна вкупом с яростни проклятия .., губеше се в порутените коридори и пълнеше колонадата, откъдето се проникваше в кулата. Ст. Загорчинов, ЛСС, 130.
— От фр. colonnade.