КОЛОНИЗА̀ЦИЯ ж. 1. Полит. Насилствено превръщане на някаква страна или област в колония; колонизиране. Островът [Св. Тома] е бил открит през 1741 г. Оттогава поради стратегическото му разположение е бил превърнат в център за събиране на африкански роби по времето на колонизацията на Новия свят. Е, 1981, бр. 4, 4. Шамплен е истински основател на френските колонии в Северна Америка. Той сложил начало на колонизацията. А. Бешков и дp., ИГ, 80.
2. Заселване на пусти, необитаеми или чужди земи от колонисти, преселници. Перикъл значително разширил атинската колонизация. Като извождал преселенци, той смалявал в града числото на сиромасите и умножавал отдалечените преселения. Н. Михайловски, РВИ (превод), 123. Гръцката колонизация по черноморските тракийски брегове срещнала упоритата съпротива на траките. Ист. X и XI кл, 10. В живота на гърците станали големи промени, които заставили много от тях по-късно да напуснат родните си места и да се заселят в чужди страни. Това ново разселване продължило три века — от VIII до VI в. пр. н. е., и е известно под името „гръцка колонизация“. Ист. V кл, 59. Най-малко благоприятни моменти за българската колонизация в Цариград, разбира се, са били времената, когато турците са покорявали Балканите. Б. Ангелов, ЛС, 87. Колонизация на Австралия. Колонизация на Нова Зеландия.
— От фр. colonisation или нем. Kolonisation през рус. колонизация.