КОЛО̀НИЦА ж. Остар. Книж. Умал. от колона2 (в З знач.); колонка. Нашите учени светила земат перото си в ръка, написват газетна статийка за българските вярования, помещават я на две колоници, измишляват си сами факти и доказателства, а нашата публика сваля шапките си, благодари ги и обезсмъртява имената им. Знан., 1875, бр. 9, 144.