КОЛО̀НКА ж. Умал. от колона; малка колона. Стана от пейката, мина покрай басейна и се запъти към къщичката с белите колонки, която отдалеч изглеждаше като от приказките. К. Калчев, СТ, 260. Разгъна вестника. Зачете по навик литературната бележка .. Без да дочете бележката, премести равнодушно поглед на колонката с последните новини. О. Василев, ЖБ, 153-154. Пръстите на тънката му ръка бяха мършави, .. Те движеха нервно молива по белия лист и го изпълваха с дълги колонки разкривени цифри. К, 1967, кн. 7, 1. По едно време се зададоха стройни момчета с бели калпаци, цървули, бели навои и същински бойни пушки. .. Цялата тая колонка представляваше една чета от ония, които са бродили из балкана преди освобождението ни от отоманско иго. А. Каралийчев, С, 302.