КОЛОРАТУ̀РА ж. Муз. Бързо, технически трудно вариране на мелодия в оперна ария (най-често при сопраните), съдържащо редица тонове с кратка продължителност. Тя [Екатерина Апостолова] даде един жив и привлекателен образ на Розина и успешно се справи с трудните колоратури на партията си. ОФ, 1950, бр. 1906, 4. Силно впечатление направиха плътният и топъл глас на Юлия Бойку, кристалните колоратури на Дорина Гога. ВН, 1959, бр. 2516, 1. ● Обр. От време на време се обаждат тънките колоратури на някои птици, които се крият от очите, сякаш да предизвикат любопитството ни. М. Яворски, ЕСВ, 97.
— Ит. coloratura.