КОЛОРИСТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Нежел. Колоритен, цветен. Начинът, по който изгражда картината — осъществяване на самоцелни колористични проблеми, го [художника] подвежда към небрежен рисунък. НК, 1958, бр. 8, 6.
