КОЛТУ̀ЧА, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Изрязвам, премахвам колтук2. — Абей! — каза той. — Вие, като вързвате, колтучите ли? .. Той клекна до един кол и показа най-долните филизи, по които нямаше цветове, нито завръз и трябваше да бъдат отчекнати. Г. Мишев, ЕП, 186. колтуча се страд.