КО̀ЛЯ, -иш, мин. св. клах и ко̀лих, прич. мин. деят. клал и ко̀лил, прич. мин. страд. клан и ко̀лен, несв., прех. Прерязвам гръкляна или отрязвам главата на животно или човек. Цялата полска работа бе легнала на ръцете на жените. Те косяха ливадите, жънеха и вършееха житото, .. и дори една зима се захванаха да колят прасетата. Й. Радичков, В, 86. Прибрах се там в една хижи. В нея сварих един човек с момчетата си да коли кози. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 7. — Не бива, кай, не бива да го колиш. На ти един лев, ама няма да го колиш. Баба Стояна взема лева и пуща петела. Й. Йовков, Разк. III, 35. — Той [подофицерът Флоров] ме направи мен половин човек... Той през двайсет и трета ме кла с войнишки нож... Ама щикът се хлъзна между ребрата, затуй сега съм жив... К. Георгиев, ВБ, 102. — Ей! — въздъхна Трендафил. — Виж го ти що за стока! И мене искаше да коли преда време! Ст. Дичев, ЗС I, 495. // Убивам, умъртвявам някого, обикн. с нож. — Не останаха мъже, откакто ни бастисаха Кара-Фиджи и Индже... — Кой от де иде коли, кой от де иде граби и пали. Й. Йовков, СЛ, 142. А пък другояче да си отвърнат ги беше страх, .. Турците бяха страшливи и нямаха оная власт и сила, каквито добиха после, когато ни клаха и бесиха. Т. Влайков, Съч. III, 246. Измушкаха войниците ми на Булаир първата вълна турци и се поогледваха, като пияни. .. А после като се настървиха пак — клаха, братче... ама тъй мушкаха, като че ли цял живот само това са вършили. А. Страшимиров, А, 281. Що става — всеки знай, хлапетата дори: / башибозук плени и коли, и гори. К. Христов, ЧБ, 17. коля се страд. и взаим. — Всичкият свят се готви да посреща празника, шопари се колят по дворищата и пищят. Ив. Вазов, Съч. XII, 57. Прието е още отколе — / обичай красив и свещен: / на този ден агне се коли / и младо месо ний ядем. Хр. Смирненски, Съч. II, 132. Страшна неща ставаха в този малък свят! Хората се колеха с ножове и брадви. Убиваха се за синора и дребни монети. К. Калчев, ПИЖ, 131. — Не е твоя тя, тази е наша къща. Тук аз ще заповядвам. Ще се бием ли, ще се колим ли — то е наша работа. Г. Райчев, ЗК, 120.
◊ Аз коля, аз беся; коля кучето. Разг. За всичко се слуша и изпълнява моята воля, пълен и всевластен господар съм, от мене зависи всичко. И влиянието му така беше грамадно в тая околия. Той колеше, той бесеше. Ив. Вазов, Съч. XXV, 127. — В града има по-силни и от него [околийския началник]. — Има — трици! — извърна се раздразнено към нея Кръстю. — Сега той коли, той беси... Сега само неговата дума се чуе... Г. Караславов, ОХ IV, 264. Баща ми и майка ми се скараха — не разбирам за какво. По едно време татко рече: — Аз коля кучето в тази къща, какво повече! Й. Вълчев, РЗ, 112. — Сега е първи търговец на кожарска стока и най-голям чорбаджия. Той коли кучето в Габрово. А. Каралийчев, НЗ, 164. А той нали е кмет, нали той коли кучето, ще вреди баджанака си... И мене ще ме отреже. Ст, 1968, бр. 1178, 2. Без нож коля; с памук коля някого. Диал. Незабелязано и постепенно измъчвам някого, без да показвам това външно. Коля откъм врата. Диал. 1. Проявявам голяма жестокост, страшно измъчвам някого, жестоко се разправям с някого. 2. Извършвам нещо бавно и мъчително, не както трябва.