КОМАНДА̀НТ м. Остар. Комендант. Нашият августейши господар, светъл халиф и наш върховен командант желае, щото вие да живеете честно и да добрувате, и да си гледате спокойно работите. Бълг., 1902, бр. 448, 2. Няколко момчета вече станаха до половина, за да последват Вълка: сега той стана истински командант. Ив. Вазов, Съч. VI, 123.
— Фр. commandant или ит. comandante през нем. Kommandant. (Вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български и в другите балкански езици, ГСУ, 1960, 47). — В-к Цариградски вестник, 6. XI. 1848.